Часовникова кула
 
 

ЧАСОВНИКОВАТА  КУЛА В ГР.ТРЯВНА

 

„…1814: направи се тревненския сахат…”- е записал в своя летопис тревненецът Поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава сокай, който им придавал горд и царствен вид. При все  това сокай се носел и в началото на ХХ век.

    Кулата била построена с помощта на местното население и от местни майстори, имената на които са неизвестни. Общата височина на кулата е 21.15м. Състои се от три части: паралелипипедна основа с квадратно сечение, градена от камъни, изравнявани със сантрачи. Средната част е осмостен, завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Тази част неколкократно е променяла вида си – зидана е и първоначално била измазана отвън и варосана. През1891г. Иван Халачев от с.Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926г. пребоядисана със зелена.Този цвят се оказал крайно неудачен за кулата, но едва през 1966г., когато  и бил извършен основен ремонт, кулата възстановила вида си от 1814г.

    В средната част на кулата е монтиран и часовниковият механизъм, който първоначално бил само с камбана,без циферблат и стрелки.Изработен бил през 1815г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови от Габрово.

    Горната част на кулата е също осмостенна, изработена от дърво, покрита със заострен покрив.Тук се намира камбаната на часовника, на която е запазен надписът за направата на механизма през 1815г.

   През 1971г., по повод юбилея на тревненското читалище, на часовника е монтиран механизъм и всяка вечер, след неизменните десет удара, се разнасят звуците на песента „Неразделни” по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.

Търсене:
Новото в портала
Къща Инкрис
Къща 'Сън за щастие'
Къща 'При бай Соян'
 
 
 
© 2002 Инфоцентър Трявна
web counter
Начало Начало