Стари занаяти
 
 

СТАРИ ЗАНАЯТИ


Дърворезбен таван - работен от Димитър ОшанецаБудни и просветени люде е имала Трявна, носители на културен и икономически напредък. Земята била малко и неплодородна и това става предпоставка за бурно развитие на занаятите.

Традиционните занаяти като: куюмджийство, казаслък, гайтанджийство, мутафчийство, копринарство, коларство, розопроизводство, самарджийство, медникарство и др. задоволяват основно битовите потребности на местното население. Немалка част от произведените стоки достигали Цариград, Смирна, Бейрут, Одрин, Москва, Одеса и др. но това, което допринася за непомръкващата слава на Трявна и в продължение на два века се превръща в основен поминък на местното население са художествените занаяти: дюлгерство, резбарство, иконопис.Дърворезбен таван - работен от Иван Бочуковеца

Основните фактори, които определят появата и развитието на тези занаяти можем да определим в две посоки. От една страна живописната природа, богатството на дървен материал и духовността на хората в този край, а от друга страна близостта на старата българска столица, с традициите на Търновската художествена школа и множеството преселници от там.

Като количество и качество, художествената продукция на тревненските майстори достига такова високо равнище, че с пълно основание можем да говорим за обособена школа. В България тя е най-стара между възрожденските и най-широко обхваната в географски смисъл.Св. Николай и св. Пантелеймон - XIX в.

Най-много тревненци, при това не само от Трявна, но и от близките села се посветили на дюлгерския занаят. Майсторите дюлгери строят къщи, църкви, училища, мостове, чешми не само по цяло Българско, но и във Влашко, Сърбия, Турция, Персия (Иран). Имената на Уста Димитър Сергюв, Уста Генчо Кънев, Уста Генчо Новаков, Слав Цанев и много други се помнят с неповторимите конструктивни и художествени качества на построеното от тях. А селища като Боженци и Жеравна представляват музеи на открито на техните творби.Св. Троица с коронясване на Богородица - средата на XIX в.

Много често майсторите строители били и отлични резбари. С най-голяма почит сред тях се ползвали Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Папа Витан Млади и синът му Поп Кою Витанов, Димитър Дойковчето, Генчо Марангозов и др. Под сръчните им ръце дървото се превръщало във вити лозници, рози и слънчогледи, пеещи птици.

Дърворезба от църквата "Св. Архангел Михаил"Не им отстъпвали по майсторлък и тревненските иконописци. Шестте зографски рода: Витановски, Минчевски, Поп Димитър Кънчевски и Венковски в своите фамилни ателиета сътворяват хиляди икони, разнесли славата им в над 500 селища по цяла България. Строги или усмихнати, вглъбени или жизнерадостни, иконите на тревненските зографи пренасят през годините духовността на времето, в което са създадени.

В Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл - площад, носещ името на Капитан Дядо Никола


Къща Савина
Къща 'Сън за щастие'
Къща 'Валди хил'
Къща 'При бай Соян'
 
Сподели във Facebook
 
 
© 2002 Инфоцентър Трявна
web counter
Начало